 |
ПАЗАРЕН ДОКЛАД
ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВОТО И СЛАДКАРСТВОТО В
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2007 год.
1. ОБЕМ И СТОЙНОСТ НА ПАЗАРА
Населението на България е традиционно относително голям консуматор на хляб, независимо че в последните години потреблението на хляб намалява.
Консумацията е насочена основно към “ романските хлябове” от бяло пшенично брашно, но бързо се развива производството на хлябове в състава на които влизат и други зърнени продукти – ръж, просо, ечемик и т.н.
През 2007 год. обемът в натурални показатели и стойности общо за пазара на хляб е :
-
ХЛЯБ
Общо производството в натура е : 765 000 тона/год. на обща стойност, в т.ч. :
- Основни видове хляб – тип “ Ст.Загора” и тип “Добруджа” и други, подобни на тях – 673 200 тона/год.
- Асортиментни видове хляб / диетични, пшенично-ръжени и ръжено-пшенични , обогатени / висококалорични/ и други / -
85 371 тона/год.
-
ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ / други тестени продукти / в т.ч. :
кифли, баници,пици,бутер изделия и др. / без макарони и спагети /.Общо производство в натура 126 500 тона/год.
- СЛАДКАРСКИ ИЗДЕЛИЯ
Общо производство в натура 75 600 тона/год.
2. ЦЕНОВИ ТЕНДЕНЦИИ ЗА ХЛЯБА
Присъединяването на България към Европейския съюз не доведе очакваното покачване на средната цена на хляба. Силно влияние върху цената му имат цените на зърното и брашното. , Увеличените с около 30% цени на електроенергията и горивата спрямо предходната година и с около 35 %цената на труда, доведоха до увеличние на цената на хляба с около 30%.
Очертава се и увеличение на потреблението на по-скъпите видове хляб.
Очаква се, че след присъединяването на България към ЕС, средната цена на хляба плавно ще се повишава, като към края на 2007 год. средната цена на хляба в България ще бъде от 60% до 70% от средната цена на хляба в страните от Европейския съюз, а през 2010 год – съответно 70 – 75% от тази в ЕС.
3. ТЕНДЕНЦИИ В КОНСУМАЦИЯТА
Консумацията на хляб в България видимо спада.Това се дължи на постепенното стабилизиране на икономиката на страната и ориентирането на потребителите към по-широк кръг продукти за сметка на хляба.
Силно негативно влияние оказват препоръчваните и широко рекламирани диети, които не отчитат реалната нужда от консумацията на хляб и изобщо на продукти на зърнена основа.
Диетата “Аткинс“ и подобни на нея влияят особено негативно на младите хора, които силно ограничават приемането на хляб и други тестени продукти.
4. СТРУКТУРА НА ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВЕНИЯ СЕКТОР
-
Общ брой на фирмите , които произвеждат хляб, хлебни
и сладкарски изделия – около 3 000 регистрирани.
Голяма част от тези фирми са дребни производители с незначително производство и без съществено влияние върху местния пазар; преобладават дребните производители на хлебни и сладкарски изделия;
-
Брой на заетите в бранша
Общо заети в бранша - 13 000 души , в т ч в индустриалното производство - 7 000 души;
- Пазарен дял
Пазарният дял на производителите на хляб е, както следва :
- индустриалното хлебопроизводство - 75% от хляба;
- занаятчийското хлебопроизводство - 25% от хляба;
5. Петте най-много продавани вида хляб са :
– Хляб тип “ Ст.Загора” – от брашно пшенично тип 500, франзела;
– Хляб тип “Добруджа “ – от брашно пшенично тип 700,франзела;
– Хляб “ Пълнозърнест “– пшеничен,франзела или тостерен
– Хляб Тостброт ” – от брашно пшенично тип 500;
– Хляб “ Пшенично-ръжен ” - 70% / 30% , франзела или
тостерен ;
6. РАБОТНИ УСЛОВИЯ
Големите индустриални хлебопроизводители имат разработени системи за самоконтрол / НАССР / и са сертифицирани по ISO 9001 / 2000.
Работната среда е в съответствие с изискванията на добрите хигиенни и производствени практики и се контролира безкомпромисно от органите на Министерство на здравеопазването.
Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България в помощ на своите членове издаде Ръководство за добри производствени и хигиенни практики,което беше одобрено от Националният съвет по безопасност на храните към Министерския съвет.
Камарата разработи и Ръководство за прилагане на принципите за самоконтрол / НАССР / в бранша за подпомагане ръководителите на фирмите при договаряне на разработките за НАССР и внедряването им. Наблюдава се нарастване на социалните разходи и разходите за подготовка на предприятията във връзка с присъединяването на страната към Европейския съюз - въвеждането на система за самоконтрол НАССР и производството на безопасни храни;
Средното работно време е 40 работни часа / седмица, без извънредни часове.
7. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ НА ПАЗАРА
-
Развитие на продукта
Увеличава се броят на използваните суровини и материали.Непрекъснато се обогатява асортиментната структура с нови видове хляб и други тестени продукти.
Машинният парк също се обновява.Доставят се и се монтират технологични линии за различни асортименти и разфасовки.
Опакова се около 50% от хляба.Опаковъчните материали се подобряват и опаковките стават все по-атрактивни.
Постепенно навлизат и хлябове,произведени от различни
зърна,поръски и смески.
Тостерният хляб се наложи много бързо и завладя сравнително голям пазарен дял.
Очаква се повишаване на дела хлябовете със съдържание на ръжено брашно, по класически технологии и ползване на подходяща ръж.
Започна и постепенно се налага производството и продажбата на замразени и полуизпечени хлябове с дребна разфасовка.
-
Поведение на потребителите
В България основната консумация е на пшеничен /бял/ хляб.Търси се възможно най-пресен хляб и се предпочитат по-евтините видове /главно основните хлябове/.
Подчертана е ориентацията към „индустриалния” хляб /заводски/.
Увеличава се продажбата на хляб в супермаркетите и в търговските вериги, които се снабдяват не само от един, а от различни доставчици. В търговските вериги се произвежда и на място – главно хляб в малки разфасовки.
- Продажби на дребно и дистрибуция
- Продажбите на дребно се извършват в :
- супермаркети и магазини за хранителни стоки - 50%
- квартални занаятчийски хлебопроизводители,
които произвеждат и продават на място - 15%
- специализирани магазини - 10 %
- големи търговски вериги / Метро, Била и др/ - 25%
- Дистрибуция
Основното количество произведен хляб се дистрибутира, включително на големи разстояния в цялата страна, главно от индустриалните хлебопроизводители.
Пазарите на индустриалните производители се разширяват за сметка на малките занаятчийски хлебопроизводители, които не могат да отговорят на растящите изисквания на потребителите за качество, асортимент и цени.
Увеличава се делът на опакования хляб, особено този, който се дистрибутира на големи разстояния.
Търговските вериги се увеличават в страната и навлизат агресивно на пазара.
Конкуренцията се задълбочава.Очаква се затварянето на голям брой дребни производители на хляб, които не могат да се адаптират и да отговорят на изискванията за качествен и безопасен продукт.
Счита се, че хлябът е важна чакт от традиционното хранене на народа ни, поради което цената му е предмет на постоянни политически спекулации.Медиите насаждат в съзнанието на хората , че хлябът трябва да е евтин , което пречи на развитието на хлебопроизводството. При ниски цени не се акумулират достатъчно средства за обновление и достатъчно иновации в бранша.Влияе се негативно и върху имиджа на бранша сред обществеността.
Цените на хляба в България са либерализирани и не се контролират от държавата от 1999 година.
Хлябът и другите тестени продукти на зърнена основа са в основата на рационалното и здравословно хранене.Сериозните научни изследвания показват, че е полезна консумацията на хляб при всяко хранене.
Препоръките и предпочитанията са към ръжени, пшенично-ръжени, пълнозърнести, многозърнести и други видове хляб, които съдържат почти всички вещества, необходими на човешкия организъм, в т.ч. витамини от групата В, вит. С, влакнини и минерали.
Пирамидата на храненето
Бр. 3/ 2004 г. на сп. “ Български хляб “
|
|
|
